31.08.2011 г., 19:32 ч.

Сън 

  Поезия » Бели стихове
932 0 0

Той ме покрива със своите нежни въздишки.

И ме понася далече, далече.

Сънят ме спасява. Ставам отново добра.

И съм пречистена.

Виждам пак любовта си в нечии топли ръце.

Сънят ме води по свои пътеки.

Нежно потъвам в своята тайна...

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??