13.02.2013 г., 14:52 ч.

Сън 

  Поезия
698 0 2

СЪН  

 

Догарят последни слънчеви лъчи,

залезът на бурния ден още гори.

Бавно спуска се нощта,

духът ми полита над ръжта.

 

Понесен като птиче перце

в необятното звездно небе,

и ти сън, чудат и прекрасен,

поведи ме по лабиринта опасен.

 

Към онзи Еверест недостижим

да литна като искрица сред дим,

запалила мечтания копнеж,

на душата ми волния стремеж.

© Стоян Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??