Викаш ли? Помниш ми името?
Идваш ли? Или си тръгваш?
Смърт не си. Нито си биле.
Рана съм. Недей ме превръзва.
Живот ли е? Меря го с тебе.
(а “стебе“ е винаги слято)
Мъртво е на дните семето.
Празно. И прокълнато.
Водиш ме – все през пустини –
лабиринти без ориентири.
Тръгнем ли, няма да стигнем.
Скрий ми очите и ще преминем. ...