Аннабел (Ан-мари Николова)
2 1
7.06.2016 г., 20:57 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
4.3 (6)
532 0 2
Вървя назад и търся твоя поглед.
Бавно, по-бавно минавам покрай всеки.
Усещам, разбитите им сърца,
търсейки душа.
Копчета, вместо очи имат те.
Усмивки, зашити на обратно.
Самотни.
Любовта си, пазят я. Много е.
Очите, блестящи,
погребани в гората, за да не виждат тъжните лица.
Само мрак е там, да знаеш.
Студено място, нуждаещо се от обич-топла. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ан-мари Николова Всички права запазени

Предложения
  • Napolitano (Валентин Желязков) BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
    BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
  • vega666 (Младен Мисана) След мъдростта
    Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...
  • Katriona (Кети Рашева) Измерения
    Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
  • nikikomedvenska (Ники Комедвенска) Пътуване до мама
    И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщ...

Още произведения »