Три след полунощ е – спряло е времето сякаш.
Не тиктака часовникът както го правеше вчера.
Все още съм буден и никакъв сън не ме хваща,
спи целият град, а за мен сънят е химера.
Ден подир ден и нощ след нощ се изнизват
и текат във все същото скучно русло
Спомени ярки като стрели ме пронизват,
напомняйки ми преди какво е било.
"За това как някога имаше дни
в който в диво очакване тръпнех,
да видя твойте омайни очи,
да изпадна в екстаз щом ги зърнех. ...