Обичам те в ранното утро притваряща сънливо очи,
събуждам те, но съня те приветства обратно уви!
Сънуваш и говориш си с мене ти,
понякога получава се смешно дори.
Гласът ми те унася и пак потъваш в съня,
затваряш очи, а аз не искам да те спра.
Главата ти отпуска се постепенно,
сякаш отплаваш към нещо вълшебно.
Косата ти разпилява се безразборно,
не искам да се държа отговорно!
Оставям те да пътуваш и отлагам още малко мига,
в който ще те събудя и ще започне отново деня. ...