Сън ли си? Защото те забравям.
После като вятъра довяваш.
Нещо в мене се развиделява.
И страхувам се да те повярвам.
В твоите очи тежи животът.
Хребети, погребали кошмари.
Но смехът ти лекичък е още,
бял и непорочен като вяра.
Сън си сякаш. А не се събуждам.
И усмивки в мене разцъфтяват.
Гледам те... От радост ми е тъжно.
Моля те без дъх: не ме оставяй.