Сън

Заспя ли, пак ще те сънувам
завита в нежния си блян. 
Нощта е плела теменужено, 
постлала нежната си длан.

Сънувам, сякаш съм постеля
посипана от лунен пясък,
а ти си моя одисея, 
любов и всичко, без остатък.

И като топлата вълна
ще залея твоя пламък,
ще съм тиха през нощта,
да чувам шепота ти сладък. 

Утрото ще ни отвие
и нежно ще ни прошепти,
а сънят ми ще запомни
любов на сродните души.

И денят ще бъде светъл
тръгнал от един сонет
на теменужената вечер,
сънувана - за точно теб!