ПОБИ (Поет Без Име)
1 0
9.07.2024 г., 21:33 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
317 0 2

Сънувах те снощи сред огън небесен,

звездите рисуваха с звездния прах,

​​​​​​на фона на истински хубава песен,

как двама танцуваме горе без страх.

 

И сякаш нощта ни приветстваше двама,

за нас съществуваше само света,

ако ти бе тази изискана дама,

аз бях художникът с молив в ръка.

 

Сънувах те сякаш ти беше богиня,

и с огъня пръскаше всички звезди,

събудих се сякаш се будя в пустиня,

наоколо няма ни вест, ни следи.

 

Раздялата истински силно боли,

само споменът остава и шепа сълзи.

 

 

© Поет Без Име Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Сонет за среща или за раздяла »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има още работа по този сонет - не е редактирано достатъчно: “с звездния прах” и “аз бях художникът с молив в ръка”, например. Сонет се пише много трудно, особено този тип. Иначе като четеш Шекспир изглежда лесно да се пробва човек, но за всеобщо съжаление (и моя радост) Шекспир е само един. 😊
  • Много е хубаво! Успех!
Предложения
: ??:??