28.11.2024 г., 13:44 ч.

Сън 

  Поезия
91 0 0
Да се отделиш от колективния разум,
да отхвърлиш всички тривиални клишета,
колективната заблуда да пратиш по дяволите,
да вилнееш в центъра на всички прецесии...
Всички да те мислят за луд,
а ти да знаеш,че просто си оригинален,
да не държиш вече,да бъдеш на всеуслушание чут,
да захвърлиш общата обсесионна баналност.
Често да чуваш,"Недей се намесва
в това,което не знаеш,позор ли е или слава!",
а ти да продължаваш с това,което на теб ти харесва,
но никога да не се превъзнасяш и самозабравяш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Предложения
  • След думичката сбогом посивях. И всичко, дето исках да ти кажа, кодирах във звездите, премълчах... И...
  • Днес всеки ти е чужд - последно време със хладно наметало те намята. Под шапката на този свят залита...
  • Лудостта на петлите пропя в моя стих. Бледа сянка се мярна, изчезна, и мръкна. Аз мостове след себе ...

Още произведения »