Сън сънувах,
дълго плувах - в черната вода.
Змии и гущери целувах,
цялата позеленях.
Виждах как минава жълтата вода.
Леле, колко много топнаха крака!
Чудесата им се случиха,
но каква воня!
Не злобеех, не винях.
Просто гледах и потъвах в мъгла.
Хубаво, че се събудих
и ти чух гласа.
Значи, не сънувах! Бях в реалноста.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени