Ех, мое нацъфтяло сочно лято,
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм,
жадувах те да дойдеш с твоя чар.
Дъха на лавандула да разплискваш,
навсякъде да хвърляш страстен жар.
Аз тръгвам да те пия до полуда,
в ливади и в гори, и в езера.
Не си ли сладък сън, не си ли чудо? –
твориш от всяка гледка красота! ...