Красиво е как ме наричаш
и колко си влюбен във мен,
думи нежни изричаш,
душата ми твоя е – в плен.
Докосваме бавно ръцете си
и сливаме мисли в една,
огрява луната лицето ти,
а въздухът шепне „ела“.
Ах, как ми се иска наистина
това да не е просто сън,
наяве тела да притискаме,
че много студено е вън! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация