За моят истински
                                                                                                                    Питър Пан
Наблизо съм! Виждаш, че те настигам
по-бързо отколкото си очаквал.
Наблизо съм! Почакай ме, пристигам.
Може би толкова добре не си избягал...
Припомни си спомените от миналото!
Най после!...
Запомни, че аз идвам за постигнатото.
Пресичам пътя ти! Искам да те виждам още.
Виждам вярата, в която вярваш.
Не мога да говоря.
Виждам това, с което разполагаш.
Виждам, че твоята вяра е моя.
Аз съм точно тук,
връщам се обратно!
Аз съм този нежен студ ,
който ще те стопли страстно.
Преди да ме намериш винаги ме очаквай.
Хвани ръката ми сега! Бъди жив!
Не бързай, за малко ти почакай!
Оживей! Хвани я, задръж я още в този стих!
Виждаш ли ръката?
Подадена е! Бъди спасител и спасен!
Подръж я още малко, подръж я тя ти маха!
Маха като часовников рефлекс.
Не мога да си позволя да бъда за секунда,
защото аз трябва да съм единствена.
Ще си простя, че до сега не бях будна.
Ще си простя, защото бях пречистена.
Трябва ли да се крием от всички?
Трябва ли да те изпусна този път?
Или трябва да бъдем скришни?...
Зад теб съм! Защо, не можем ли да се борим заедно?
Продължителното сънуване ни отдалечава от маските,
Отдалеча ни и поглъща жадно!
Целува и прегръща, приветства страстите!
Виждам как се молиш,
а аз ставам жадна плът на преродената молитва.
Опитай да извърнеш главата, да се престориш.
Изпитай пак лъжата си предишна.
Но ако искаш да си истински,
ако искаш да прогледнеш...
погледни във моите очи!
Затвори своите и ела да ме последваш.
Ти ще бъдеш Питър Пан,
а аз пък малката ти фея.
Ще те пазя с очите си, не ще те продам.
Ти полетя!... Зъннн... Събуди се и простена!