Горещо е. И задух - страшен.
Не трепва даже и листо.
Жарава тегне в пътя прашен.
Изгарям на едно место.
Горещо е, като в пустиня.
Жадуват устните вода.
А там в далечината синя
личи миражната следа.
Устата напреко се пука.
Дъхът изгаря, като в пещ.
И някаква пустинна скука
отравя въздуха със леш.
Умирам за вода и вятър.
Привижда ми се хладна нощ.
И, като в сцена от театър,
кошмара става твърде лош.
И тялото ми се разшава...
Събуждам се, облян във пот.
А ти до мене - под чаршафа,
показваш сочния си плод.
© Никола Апостолов Всички права запазени