Сън във лятна нощ... И ти си там!
Все така красива и изящна
с порцеланови черти нетленни,
впила поглед във луната прашна.
Малките ти перлени ръце
в скута паднали са за молитва,
уж жена, а с поглед на дете...
Ту далечна, ту ужасно близка!
Мога да те имам! Мога ли?
Не зная...
Ти си като дъх в гърдите сетен.
Нужна си, макар че всъщност края ...