yotovava (Валентина Йотова)
2644 22373
9.10.2018 г., 12:01 ч.

Сън за цяла вечност 

  Поезия » Любовна
679 8 12

 

Очите ми се пълнят с тръни
и разкривени йероглифи.
Не искам твоето безсъние.
Защо пристигна неповикан?

 

Септември с дъх на черен хляб
накладе листопаден огън.
Нима не знаеш, че скръбта
понякога не се надмогва?

 

Когато залезът разля
отатък хълма златна лава,
от твоя дъх ми загорча.
А търпеливо те очаквах.

 

Отрязах своята коса.
Пресъхнах в непосилна жажда.
И спрях да вярвам в чудеса.
Но любиш ли ме – стих се ражда.

 

И ще простя, защото знам –
забравата не съществува.
Защото си безкрайно сам.
И цяла вечност ме сънуваш.

 

В.Й. 8 октомври 2018, София

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??