Из жужащото пространство
на летящи души,
из еферия от пъстри енергийни кълбета,
летях си безбрежно
сред океан от лъчи,
бяло облаче аз,
син на яркосини небета.
С любопитство навлязох
в лилавата зона,
в свят на нежност,
свобода,
кадифе.
В омая привлече ме тя,
прекрасната Мона,
но не Лиза,
а просто жена,
с душа на мило дете.
Казват,
ако мъж в цветен сън
с душа се сблъска,
писано му е
щастлив да бъде цял живот.
Дори когато
душата женска съска,
Късмет било е, наречен му от Бог!