Лекият бриз е посипан със дъх на море
и ми нашепва отдавна забравена мисъл,
че във съня си те срещнах. Не зная къде.
И че сънят се превърна за мене във смисъл.
И че светът е невидим за празни души.
И че когато заспя - се събуждам до тебе.
И че те виждам във мрака - затворил очи,
истинска в миг на препускащо в мислите време.
И в полуспомен на вече отиващ си сън,
аз те обичам, макар и такава - измислена.
Знам, че не можеш да бъдеш реална навън
и че съня ми превърна във моята истина.