Сънувах много нощи твоя лик.
С ръце те търсех, с устни те целувах,
а след това пробуждах се със вик!
От мрака твоя образ аз ревнувах.
Така дочаквах първите лъчи
проклинайки деня и светлината.
Там нейде бяха твоите очи
и сянката ти толкова позната.
Там беше ти – принцеса на нощта,
загадъчна и толкова красива!
В деня изгубвах твоята следа,
а нощем с твоя образ пак заспивах!
© Георги Иванов Всички права запазени