Ръце към теб протягам -
бели рози.
"Обесвам се" на твоя врат!
Ръце към мен протягаш -
нежни клони.
Приемаш ме във твоя свят.
И като Явор и Калина,
жадуваме една камина.
Жадуваме една любов - измама!
Жадуваме да бъдем двама!
Сънувахме си любовта,
и нежността, дори страстта...
Сънувахме, че ще сме двамата
и в радостта, и във скръбта.
Сънувахме, че с любовта, голямата,
ще бъдем и във Рая двамата...
© Снежана Терзиева Всички права запазени
Споделена е любовта - жадувана от двама !
Не е " любов измама ".
Но стихчето, така се появи и
и ето, че въпрос задаваш ти !