Сънувах едно стихотворение,
най-истинското.
повтарях го през целия си сън,
най-хубавите думи бяха за тебе -
подредени така съвършено,
че насън изживях началото на любовта ни.
Спомних си парченцето сребро,
подарено ми в годината на среброто,
от което така и нищо не направих,
а скрих дълбоко в чекмеджето.
Сънувах най-дългия си летен ден,
когато се оглеждах в камъните на реката ...