Сънувам. Сънувам по много. Понякога добри, понякога и лоши неща.
Сънувам нещастия, задушаващи любови, дори самота.
Сънувам във мрака червени очи, сънувам проклятия, писъци.
Странно, сънувам и мълчание. Сънувам умора, терзание.
Сънувам викове, болки ужасни, сънувам погледи властни.
Сънувам отмъщения, празнота. Сънувам тела без сърца.

Сънувам. Сънувам по много. Понякога добри, понякога лоши неща.
Сънувам топлина и нежни докосвания, смелост, добрина.
Сънувам пустини, океани, полета - все красиви места.
Сънувам мечти, зелени очи, рошави златистомедни коси.
Сънувам рояци с пчели, сънувам кораби, пълни с моряци.
Сънувам копнеж, цитадели, любов безконечна, красива и вечна.

Сънувам. Сънувам по много. Понякога добри, понякога лоши неща.
Сънувам безумия, Армагедони. Сънувам очарования и Купидони.
Сънувам щастие, а то сънува теб, любов.
И в прегръдката на този сън не ще ми трябва послеслов.
Сънувам си по детски и понякога е страшно,
но под леглото няма никой и знам, не е опасно.