6.09.2013 г., 9:33 ч.  

Сънно 

  Поезия » Любовна
655 0 12

 

 

                                                                                                                      

 

 

          Сънувам ти лицето,

                                   макар незнайно,

          потрепващо в мойте длани,

                              почти го чувствам,

          и очите ти, с бликнали сълзи

                                                 потайни

          /не за отминаващото лято/,

          изпивам ги с овлажняли

                                                    устни,

          тъй бавно ... бисер по бисер ...

          Сутрин се събуждам натежал

                                с перли кехлибар

                                          в сърцето ...

          и те мисля ...

                              нали ти липсвах ...

          къде си - сън ли бе

                                          или измама?

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Септември, Мариола, Росица, Алекс! Слънчев ден ви желая!
  • Очарователно посвещение...
  • И аз съм трогната от толкова нежно посвещение! Привет!
  • Трогнат съм от вниманието ви, Ивон, Ани, Краси, Сашо! Весел празник ви желая и много любов!
  • толкова нежно...
  • Ех,как те разбирам,приятелю,и как харесах тази твоя перла от кехлибар!
  • Ни най-малко не грешиш...Обичам сълзите, те ме пречистват от тъжните мисли и трудното съжителство с непосветените...Благодаря още веднъж, приличаме си някак си с теб...по душа и светоусещане.
  • Вярно е, Дани, така е! Но дали трябва да прекараме живота си само в сън, защо е така? Топли поздрави на теб и на Санвали, с нейната душа!
  • Ех, че сън!
  • Вал...най-истински сме там, в съня, без фалш и вина!
  • Благодаря ти, М.! Мислех да добавя и твоята буква, но не зная защо чувствам, че сълзите за теб са непривични. И се отказах! Дали греша?
  • Познавам съня ти))).Нежно...
Предложения
: ??:??