Сънувах, че сме в райска градина.
Душите ни бяха голи -
като новородени деца.
Радостта никога не се скриваше
и нямаше даже облак от тъга.
Бяхме като сиамски близнаци -
с обща цел и общи мечти.
Не познавахме съмнението,
нито здрача...
Не знаехме тъгата как звучи.
Беше сън!
Събуди ни утрото.
Все още бяхме с голи души
(зима е и смокинята е без листите)
един трън в тях се заби...
© Слава Костадинова Всички права запазени