Сънувах екзотичен сън, бях в цветна градина
и стъпвах едва, едва по крехка зеленина.
След мен изправяха цветя нежна си снага
и топлина обгърна ме безмерна и всемирна!
И сякаш се усмихвах отстрани печално,
а във въздуха плуваха ли, плуваха мечти.
А тела освободени танцуваха в искри,
с призрачна виталност и усмивка прощална!
Сияние без свян проникваше безкрайно!
Обагрена нежно формена мъглявина
обгърна тела ни в златно-струйна нега!
Нощта беше дошла в сияние измамно. ...