СЪНУВАХ МАМА ТАЗИ НОЩ
Няма славеи в тази гора,
накъдето си тръгнала, мамо.
Листопада настръхнал раздрах,
ала пустош обгърна ме само.
Пелерина дъждовна простря
върху покрива срутен ноември.
И след гръм – отведнъж проехтял,
мойте длани потънаха в тремор.
Бях наясно, че ще си вървиш –
някой ден, но не знаех кога е.
Остра болка сърцето взриви, ...