myworld (Аз)
284 845
23.03.2014 г., 21:53 ч.

Сънувах път... 

  Поезия
497 0 11

Сънувах път, земята се разтвори. И ти се спря, към мене се протегна.
Не беше сън, а Бог ми проговори. Във миг замрях, в ръцете му си легнах.

Видях река, видях и всичките животи. А тез очи, и двете ги  проклинах.
Дочувах глас, последния душевен ропот. И все вървях, пък вътрешно се сривах.

Сънувах път, земята се разтвори. И ти се спря, към мене се протегна.
Не беше сън, бяха вечните простори. Сега постой, на рамо пак да се облегна!














© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Миночка!
  • Във всяка строфа си вложил дълбок размисъл ,личи борбата, за надмощие на духа!Поздрав!
  • Благодаря ти, Митко!
  • Образно представяне на любовта като поток на съзнанието...
  • Благодаря ти, М.
  • Всяка написана дума е послание! Поздравления, Васил!
  • Благодаря ти, Светла!
  • Много смисъл и чувства има вложени тук. Просторите са рамото, протегнатата ръка, чувството за сигурност и споделеност. Едно от най-силните усещания...
    Поздрави!
  • Благодаря ви, Санвали и Чо!
  • Привидно приказно-вълшебен сюжет, на места с песенно звучене, но с много дълбочина на посланието!
    Поздрав, Васко!
  • Хубаво е да имаме на кой да се облегнем...

    Поздрав, Васил!
Предложения
: ??:??