Сънувах те! Седеше ти до мен
и всички думи бяха толкова ненужни...
Ефирно-меки бяха твоите ръце,
а устните ти – парещи и влажни...
Обърнах се! Ти беше още там -
преливаща от светлина и тиха нежност...
Събудих се, потънал в нощен блян -
съня си да превърна в скрита вечност!
6 март 2008
© Даниел Цокев Всички права запазени