Ох, моята беше фурия...като направех беля и ме гонеше с метлата, пък като ме хванеше...не питай...добре, че бягах бързо, пък и на нея също толкова бързо и минаваше... Толкова топличко ми стана тук, Руми! Благодаря!
Чрез словото си проникваш по градиента в дълбочината на неразвратеното сърце, Руми! Трудно изкуство е това, но ти го умееш. И като с машина на времето ме върна в детството. Благодаря ти, мило момиче!
Носталгичната любов е непреодолима! Човек все се завръща там,където е бил дете и баба и дядо още живеят в нас... Браво,Руми!С малко тъга и много любов към написаното от теб!😍
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.