Сънувах те и беше красиво,
миг на нежност и топлина.
Беше вечер и пиехме вино, две души изгубени във вечността.
Ти ме докосваш и сякаш аз помня
всеки миг и всеки час.
Скитахме до късно - луди, там някъде из младостта.
Очите все тъмни - загадка така и не успях да разбера.
А можеби просто не трябва ...
твърде малко се обичахме така.
Ти тръгваш и вече усещам че идва нощния студ.
Аз знам че сънувам но сбъднах най-хубавите си мечти.