Сънувах те нощес,

беше толкова красива!

Облечена с финес,

а душата ти бе жива...

Парфюмът танцуваше около теб,

сякаш със собствено съзнание,

а аз - влюбеният в теб поет,

се опитвах да опиша твоето сияние!

Но думите не стигаха, уви!

Със целувки се рисува най-добре!

Че казват всичко те, нали?

И всеки ще ги разбере!

За това целувах дълго!

Най-нежните ти части -

ръцете, сърцето и гърдите,

устните, душата и очите!

И после се събудих!

Красивото не е безкрайно!

Но пазя го във мене,

като нещо приказно, омайно!