Отчаян на прага съм седнал,
а утрото в стаята влезе.
Към слънцето тъжно погледнал,
пред мене то сякаш залезе.
Но Господ при мен те изпрати.
През прага си аз те преведох.
Той сякаш и слънце ми прати
и него във стая заведох.
По устните аз те погалих.
Във стих любовта си оставих.
В душата ти огън запалих,
в сълзата ти аз се удавих.