Не тъгувай за мен, моя Скитнице...
Прегърни ме в съня си и после...
Щом обзема те тялом и в мислите...
Ще ме искаш ти още и още.
Не тъгувай, а виж – пълнолуние...
После брой ред по ред и звездите...
Не заспиваш... това е безумие...
Омагьосана бродиш из нищото.
Погали ме, обгръщайки вятъра...
Празнотата ти кой ще запълни.
Посънувай ме, тъй, за достатъчност,
че самичка отново се будиш. ...