Целуваха ме устните ти с топъл дъх,
ухаещ на небе безмерно,
а дланите ти нежни с морски полъх
докосваха ме много, много нежно...
Разсичах жаркото във теб с любов,
която пареше, като огнище,
и се стопявах в нежния ти шепот,
че ме обичаш много... много още...
Помислих, че небе си и крила разтворих
за полета, наречен с името Любов,
но полетях към дъното и се зарекох,
да нямам вяра на сънища във тоз живот...