Зелените коси на реката
в безпаметното лято на младостта,
сънувам златните точици в очите ти,
които приличат на жълтите камъчета
украсили роклята на реката.
Сънувам думите, които си отидоха
и не съвсем, защото са скрити
на място и тайно, и явно- в сърцето
на Вселената, към която вървя.
Колко дълъг ще е пътят
само тя знае, както и това,
че ще ги върне отново ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация