Сънувам те като усмивка в мрака –
вълшебна, нежна и неуловима;
усещам топлината на дъха ти
и устните, които шепнат мойто име.
Сънувам те като безмълвна ласка –
докосване, разпалващо жарава;
обгръщаш ме и тихо се разтапям
във миг на съвършенство и забрава.
Сънувам те като внезапна буря –
безмилостна, обсебваща, всевластна.
Потъвам в нея, после се прераждам
по-искрена и някак си пораснала.
Сънувах ли? Пак утрото наднича.
Целуваш ме. Ръцете ти ме галят.
Прегръщаш ме. Без думи ти се вричам.
И бурята отново се разпаля…
© Цвеке Шарено Всички права запазени