7.09.2015 г., 20:05 ч.

Сънувано щастие 

  Поезия » Любовна
542 0 1

Трябва да съм силната, нали?

Без сълзи да мога да те плача,

колкото и много да боли...

Те, сълзите, всъщност, че боли - не значат...

 

Те са... само утринна роса -

плакало е, може би, небето...

Или Бог се е почувствал сам

и... росата капе от сърцето му...

 

Ще го питам, но ми е сърдит -

мисли, че жалея тебе още...

Този старец... Ама че е духовит!...

Сигурно ме е издебнал нощем

 

и в съня ми тайничко е влязъл...

Там те крия, там съм те заключила...

Толкова животи там те пазя!...

Мислех си, че няма да научи...

 

Е, разкрита съм... И скъпичко си плащам...

Но какво са няколко живота

пред сънуваното мое, тайно щастие...

Там, във този сън, не съм самотна!...

 

Лондон 04/09/2015'

© Росица Чакърова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С много лекота прочетох! Знам обаче, че тази плавност и лекота при четенето не се постига лесно при писането! Браво, Роси!
Предложения
: ??:??