Сънуваш ли звездите още?
Сънуваш ли морета и слънца?
Сънуваш ли оная тайна сила,
която носи любовта?
Сънуваш ли любов на водопади,
на изгреви и залези безброй,
на срещи чакани и на раздели
и на мечти, които нямат брой?
Сънуваш ли сърцето ми горещо
и мислите ми, бягащи в нощта?
Сънуваш ли и още нещо,
което носи вечерта?
Сънуваш ли, все още ли обичаш
усмивката на моята душа?
Ще можеш ли отново да се вричаш,
че съм единствената на света?
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени