Губя себе си сред непрогледен мрак,
няма я усмивката ми, докато не те видя пак...
Очи затварям, търся те в нощта.
Събуждам се, бил си само в съня...
Дори и там си пак идеален...
Пристъпваш тихо ти към мен,
само ако можеше да бъдеш реален...
За да бъде животът съвършен!
Надявам се и чакам,
името ти пак шептя...
За момента ти си мой,
принадлежиш ми в нощта. ...