Принц - като луд! И в хормони облян
там, сред тълпата на бала.
Чудна красавица в бяло съзрял
и взел, че забравил морала.
В тъмната доба пресрещнал я той
и смело към нея "залитнал"-
да я целуне, преди някой друг
ласките да му отмъкне.
Чужда "намеса", уви, тя съзряла,
но не от когото си иска,
затуй и шамарът натам полетял и...
зъбът станал жертва на риска.
От удар червен, той пресегнал с ръка -
от втори лице да опази,
без да види обаче, че идват накуп
нейните лични гавази*.
Преди втора "доза" да глътне на екс,
принцът уста си отворил
и смело изрекъл заветни слова,
които отворили двори:
- Момчета, недейте! Дано ви склоня -
година ще влизам в... устите.
Без лев! А и пломбите ще подменя...
недейте отново налита!
Орален съм доктор - известен в града,
пък кви пациенти си имааам...
Затуй днес ви моля на колена
да спрете! Пък аз обещавам!
Те главите почесали, спрели за миг,
пък после с колите отпрашили.
Разнесъл се гръм изведнъж. Ох, дали
случайно не са се потрoшили!?
* * *
Не били гавази - сънувал е той,
шумът пък - от чашата стрoшена,
че "на педал" явно бил е, пък после заспал
след... цигара табу изпушена!
--------
гавази* - телохранители, пазачи
© Петя Кръстева Всички права запазени
Прегръщам те!