Сънят на клошаря
Допушил сетната цигара,
(по-скоро - генералски фас)
заспива тихичко клошарят
във късния среднощен час.
Под задимените клепачи
се вмъква чуден розов сън.
Във него той нозе не влачи
край мръсните казани вън.
Хартия вече не събира.
Ни стари дрехи и метал.
В съня му нов живот пулсира,
какъвто той не е живял.
Прегърнал е жена красива.
О, Боже мой! Върви с костюм!
Сред цветните тълпи се слива
и смята нещичко наум.
Какво ли мисли да направи?
Във джоба му - пари в тесте.
"О, мили мой! Нима забрави,
че скоро чакаме дете?
За рожбицата ни мъничка
сме влезли в тоя магазин.
Да купиме една количка
за неродения ти син..."
До щанда възхитен застава.
Количка гледа той. Мечта.
Ще купи май една такава.
"Простете! Колко струва тя?"
Навежда се, цена да зърне,
но всичко се обърква в миг...
Докосват го горещи бърни
и куче ближе го с език.
"О, Шаро! Бях заспал тъдява.
Но ти събуди ме! Юнак!
Да тръгваме, че време става
количката да пълним пак..."
Клошар и куче в тъмнината.
Количка. Гаснещи звезди.
Казани пълни. А в душата
смърди. Убийствено смърди.
(Бакърена паничка)
© Ясен Ведрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Как разтърсва това! Ведрин,вие имате Божествен дар!
-
Вълнуващо, чисто, искрено и много, много човечно!!!
Аплодирам Поета и Човека в теб! -
И аз ти благодаря, Илко, макар и със закъснение, за което моля да бъда извинен! Благодаря и на теб, Лена!
-
Силно, Болезнено трогателно. Толкова образно, че ги видях.
-
Благодаря ви, Руми и Елица! Дано добрите хора на този свят никога не свършат!
-
Клошарите са вечната рана на обществото и поезията за тях е вечна.
Поздравявам те за искреното съпричастие, Ведрин! -
Много трогателно, всяка една дума тежи на мястото си!
Прочетох го със затаен дъх! Сърдени поздрави от мен, Ясене! -
Благодаря ви, приятели! Радвам се, че срещам чувствителни сърца, които могат да състрадават с мъката и мизерията на аутсайдерите! Бог да ви благослови!
-
Тъжен и докосващ стих,
част от нашата реалност,за съжаление.
Усетих как зад дрипавите дрехи тупти едно сърце
и душа,която крие своите надежди и мечти.
Поздрави за силната поезия! -
Затрогващо стихотворение си написал, Ясене! Клошарят е тема, която не трябва да се подминава. Тя държи будна нашата съвест. Мен също ме е вълнувал неговия образ:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=329220
Спомням си един клошар-поет, с който се запознах преди години. Казваше се Ставри. На едно смачкано листче хартия ми надраска свое стихотворение, което ще запомня до края на живота си. То никога няма да бъде наградено в дирижираните конкурси за поезия, печелени от разни фръцли, но ще развълнува всяко истинско сърце:
"Едно куче вие на двора
без да търси утеха.
Заспалите хорски уста
го проклеха.
Повиках го тихо,
без глас.
То сякаш нечуло
погледна ме бегло
и продължи да скимти
без надежда,
в екстаз...
Пристъпих бавно
към него...
погалих го.
Бях като някакъв гамен
попаднал в храм
на Всевишния."
Поздравление за стойностната поезия, която редовно ни предлагаш! -
Мнозина обвиняват клошарите, че сами са си виновни за живота, в който са забъркани, но съм чувала такива покъртителни истории... и това стихотворение... Поздрав!
-
Браво, Ясен! Когато немотията, борбата за къшей хляб, стане част от битието ни, каква държава сме тогава? Много тъга , болка и обич лъха от думите ти! Беднякът също има мечти , сърце, душа. Може кучето да му е единствения приятел, но той поне има обич, каквато мнозина имащи нямат. Само перото на чувствителен и мислещ творец може да ни накара да се замислим- Накъде върви светът, щом допускаме подобна нищета. Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
