8.02.2009 г., 15:35 ч.

Сънят на мечо 

  Поезия » За деца
1210 0 3
 

Ял, ял, наял се миличкият мечо Пух,

напълнил оня ми ти тъй голям търбух

и легнал под дърво на дрямка,

че там видял разкошна сянка.

И лапи под главата сгънал,

на хладничко във сън потънал.

Сънувал, че се борил във гората

с човек със сабя, после и с ламята,

лъв с лапа цапнал и го повалил,

а синина на хитра лиса подарил.

Така добрите горски обитатели

му станали тогаз приятели.

Щом грижи се за тях и пази от злини

от тях ще види после много добрини.

О, тъй щастлив събудил се наш мечо!

Разбрал обаче - истината е далече,

не бил героят той в реалността

и пожелал да я смени с съня.

Разбрал, че ако мисли само за стомаха

не ще това да доведе добра отплата.

В живота сам ще бъде винаги

и няма с гръмогласни песни да ехти

гората хубава с дебела сянка,

където често ляга си за дрямка,

клепачите когато твърде много натежават

та да се върне в пещерата си не позволяват.

Решил на всички да помага

където и с каквото се налага.

Не само рекъл, но и сторил,

направил туй що изговорил.

Раздавал се той с радост и от все сърце -

усмивката не слизала от мечото лице.

Щастливо заживял си той,

а във съня му вече имало покой.

© Пет Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • реалността...Боже тази реалност... човек трудно се погажда с нея... ама при голямо желание можем да и запушим устата с мечти....
  • От мен шестица!!! Страхотно е!!!
  • Наистина,хубаво е в съня ти да има покой,да правиш каквото трябва,пък да става каквото ще!!!
    Хубаво е!!!
Предложения
: ??:??