Зимата - красавица небесна,
тази нощ в танци се заплесна
и забрави снежната кралица
да приспи с песен своите дечица.
А пък те - снежинки снежнобели,
до полуда в простора се въртели
и не искали играта си да спрат
и вкъщи да се приберат.
Прималели от умора,
тихо падали по двора,
от играта уморени
те заспивали засмени...
И очаквали децата
да се втурнат от кревата
и в ръчичките им нежни
те да станат топки снежни.
© Таня Панайотова Всички права запазени