Беше много хубаво, но свърши,
кото всяко начало имаше и тя край.
И вечерта в тъмнината се изгуби,
 утрото настъпва, май.

Защо не задържахме времето,
рушвет ù дай на тъмнината,
да ме имаш още малко време,
а нейде слънчев лъч се буди.

Говори ми още мили думи,
 замълчи, само ме обичай
 и по спомен ме целувай -
идва изгрев, бързай, загърни ме.

Скрий ме, както всяка сутрин рано,
 няма ме - та аз съм само твоя мисъл,
 там на дивана, от мен избран.
Рано е още, но светло е вън.

 Буден си... и пак ме няма...
пак бях само сън.