Беше много хубаво, но свърши,
кото всяко начало имаше и тя край.
И вечерта в тъмнината се изгуби,
утрото настъпва, май.
Защо не задържахме времето,
рушвет ù дай на тъмнината,
да ме имаш още малко време,
а нейде слънчев лъч се буди.
Говори ми още мили думи,
замълчи, само ме обичай
и по спомен ме целувай -
идва изгрев, бързай, загърни ме. ...