danisab (Ниела Вон)
214 312
13.08.2004 г., 15:15 ч.

Съперница 

  Поезия
1149 0 2
Къде да те търся, в кой свят да отида..
Къде да спра своите уморени очи?!
Когато тялото мое в съня тежък навлиза
виждам те близо, усещам дъха ти дори.
Разплетох коси, рязах тяхното злато,
сълзите изтриха греха от бледи страни.
Хвърлих го в първото срещнато блато.
Нека образът твой невъзможен там да гори.
Лягах и ставах, дните летяха.
Казвах, че няма да мисля за теб,
но в нощите мои избягах-
пак  в съня се разхождах сред пустата степ.
Студ, ветрове ме обгръщаха ядно,
но газех напред през сълзи.
Исках да бъда с теб безпощадно..
Цялата сива природа ми викаше "Спри!".
Тогава видях те.Лежеше в снега, от кръв напоен.
Тя с ярост забиваше ножа в плътта,
обръщайки своята злоба към мен:
"Той искаше с тебе да бъде в съня!"

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??