Когато гледах мъжете
с очи на млада жена,
виждах – ръцете, нозете,
но не претеглях ума...
Когато гледах мъжете
с очи на зряла жена,
виждах дълбоко в сърцето
търсех я там – любовта...
Когато гледах мъжете
с очи на стара жена,
търсех света на поета
и топлина, светлина...
Когато ме гледат мъжете:
„Ех, каква е жена...”,
търсят вулкан и цвете,
а виждат земя и луна...
© Валентин Йорданов Всички права запазени