Сърца
На теб
Реших да си спомня за теб и твоята душа,
търсих в сърцето, което на теб подарих.
Помниш ли, беше отдавна, нали не греша?!
Но не аз те намерих, някак си ти ме откри.
Защо в мрака с очи ме търсиш отново,
какво ще откриеш нощем в дъжда,
не ти ли стига тази студена отрова,
която разяжда сърцето с ръжда?!
И аз много дълго те търсих, признавам,
взирах се тайно във всички очи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Спомените наистина винаги носят "Диаманти и ръжда"! Връщаш се към тях за да се потопиш отново в красивото, което си преживял, но вместо удовлетворение, намираш само тъга. И мъничко болка, че винаги нещо не достига. Дори когато си щастлив пак нещо не достига за да изпиташ пълното щастие. Връщаш се назад за да запълниш с мисли дупката, която си оставил, продължавайки напред, но виждаш, че тя е станала по-голяма. И колкото повече се връщаш назад, толкова повече тя расте...