Пробягват спомени по уморени маски.
Тъжовно във душите ни бодат
безброй лъжи, поизбелели ласки...
в бездумност болките кънтят...
Не вярваме, боим се, всяка дума
приемаме за ново изкушение,
не даваме простор на пламък лумнал,
душите си оставяме на провидение.
И пак вървим. Ръка в ръка не вплели.
Със погледи горещи се изпиваме,
че в тоз световен студ ще полудеем,
ако сърцата морни с обич не повиваме.