4.08.2004 г., 20:48 ч.

Сърце 

  Поезия
1104 1 0
Ще си направя аз сърце,
със твоя лик ще бъде то...
И няма да го пусна,няма!
Ще се любувам аз на туй сърце,
тъй сякаш си до мене...
И ще си представям,че е твоето...
А защо пък не?
Да,твоето ще бъде то,
но направено от моите ръце...
И ще чувствам всеки негов удар
и ще знам,то бие тук,за теб,
за тебе,които си далече...
И ще пазя аз това сърце!За тебе...

Но някога ще дойде ден,
когато аз ще съм с треперещи ръце,
но то ще бъде още с мен,
и аз със теб,и ти със мен...

О,не!Умиращи ръце,
защо изпуснахте това сърце?
Моето сърце...
И тъй,сърцето пада,
и миг след прегръдката на земята,
[която също те обича,
но също като мен,
не би могла да те спаси],
разбива се на хиляди парчета
и моите мечти умират заедно със него...
И ти!...Ти беше моето сърце,а аз - ръцете...
Предателски ръце!

© Катя Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??